ПУБЛИКАЦИИ

АРХЕОЛОГИЯТА НА БЛИЗКИЯ ИЗТОК

Ислямската религия има във фокуса си на поклонение божество, наречено „Аллах”. Мюсюлманите твърдят, че Аллах е библейският Бог на патриарсите, пророците и апостолите от предислямските времена. Така че става въпрос за приемственост. Дали наистина Аллах е библейският Бог или е езически бог от Арабия от предислямските времена? Твърдението на мюсюлманите за приемственост е съществено за опита им да спечелят евреи и християни за последователи, защото ако Аллах е част от потока на божествено откровение в Писанията, то тогава това ще е просто следващата стъпка в библейската религия. Ето защо всички трябва да станем мюсюлмани. От друга страна, ако Аллах е предислямско езическо божество, то тогава същината на твърдението им е отхвърлена. Религиозните твърдения често не устояват пред резултатите от точните науки като археологията. Можем безкрайно да размишляваме върху миналото, но по-добре да отидем и да разровим, за да видим какво говорят археологическите факти. Този е единственият начин за установяване на истината за произхода на Аллах. Както ще видим по-нататък, неоспоримите археологически факти твърдят, че Аллах е бил езически бог. Всъщност той е бил Лунният бог, женен за слънчевата богиня, а звездите са били негови дъщери. повече…

Бъди сигурен, че знаеш разликата между култ и деноминация

Много хора днес са объркани относно това дали групи, които наричат себе си „църкви”, са наистина християнски деноминации или са култове на християнството. За да отговорим задоволително, се изисква да погледнем на голямата картина.

Глобално, религиите се категоризират в няколко главни групи като Ислям, Шинтуизъм, Хиндуизъм и Християнство. Всяка от тях имат подразделения, които са произлезли от основния корен. Ислямът има Сунити и Шиити; Хиндуизмът се е зародил от Будизма. Светът вижда християнството по същество като Римокатолическо, Протестантско и Източно-православно.

И така, когато се говори за култове, това обикновенно означава отклонение от същината на ученията на главната религия. Затова освен „християнските” култове има ислямски култове, хиндо култове или будистки култове.

В страни, където християнството доминира, „култ” обикновенно означава група, която има някакви корени в християнството. Някои групи като Мормоните и Свидетелите на Йехова само използват християнството като изходна база, от която да изградят доктрини и учения далеч по-различни от библейските истини. Други като римо-католици и източно-православни взимат Библията и я обединяват с езически основани ритуали и традиции и по такъв начин правят библейските Писания безрезултатни. повече…

 

Има хора, които се придържат към идеята, че Бог е свършил с Израел. Те твърдят, че отхвърлянето на Исус от евреите, както е показано в Новия завет, предизвиква Бог да се обърне към езическия свят и към вярващите евреи (т.е. тези в Църквата), като по този начин анулира обещанията и пророчествата Си, които дава на физическите наследници на Израел първоначално чрез Авраам. Тази позиция е известна като “Теологията за заместването”. Нейни поддръжници са Римокатолическата църква, някои протестантски деноминации и ислямът!

Настройки, подкрепящи “Теологията за заместването”, вилнеят сред поддръжниците на исляма, които твърдят също, че са изместили не само Израел, но и Църквата по отношение на Божията икономика. Разрушаването на храма в Ерусалим от Тит през 70 г. след Христа се посочва, както от мюсюлмани, така и от християни, като доказателство за Божието недоволство към Израел. Смята се, че така Той наказва народа Си и се отрича от него завинаги. Освен това поддръжниците на тази теология, арогантно започват да твърдят, че Бог премества благословенията Си специално вече върху тях самите (вижте Римляни 11:18). повече…

Бог обеща на Авраам, че ще благослови Исмаил извънредно (Битие 17:19,21). Той не му обеща, че ще му даде земята, която обеща на наследниците на Исаак, но му обеща, че ще наплоди и преумножи Исмаил, и ще го  направи велик народ. Най-важното в това обещание е божествената гаранция, че Исмаил ще стане велик народ. Тук трябва да отбележим, че библейският термин „велик народ” (евр. goy) не е ограничен само в една етническа еденица. Той също съдържа политически отенък със замесването на мултиетнически имперски държави, като например Вавилон.

Исмаиловото обещание за бащинство на велик народ се прилага преди всичко по наследствената линия на Исмаил, а именно, Мохамед и някои от северно арабските племена, и после множествата от различни нации, които са приели мюсюлманствотo и са дошли под „Исмаиловия” културно-религиозен чадър. Тази връзка не е расова, но духовна и теологическа. В духовния смисъл те са наследници на Исмаиловите обещания. Интересно е да отбележим как неарабски мюсюлмани идентифицират себе си с Исмаил. Индонезийските мюсюлмани например обичат да цитират обещанията в Битие, отнасящи се до преумножаването на Исмаиловото потомство. Божественото благословение за Исмаиловата наследствена линия се простира до Индонезийските мюсюлмани. Така Исмаиловата наследствена линия и духовните му наследници действително са станали голяма нация, простираща се от Мароко до Ириан Джая. повече…

 

Започваме нашето допълнително критическо изследване на исляма с личността на Мохамед и неговите откровения, тъй като точно оттам е започнало всичко. Ако имаме намерение точно да разпознаваме духа на исляма, тогава трябва да започнем с основата му, трябва да разгледаме семето. Мохамед е създателят на исляма и мюсюлманите вярват, че той е единственият човешки инструмент, който е „получил” думите на Корана директно от Аллах. Тази глава ще разгледа същността на духовните неочаквани срещи на Мохамед, които са довели до кариерата му на „пророк“ и раждането на религията, която сега задържа вниманието на света.

РАЖДАНЕТО НА КОРАНА

Мюсюлманите вярват, че когато Мохамед е получавал откровенията, които са събрани, за да съставят Корана, той ги е получавал дума по дума директно от Аллах. По този начин се смята, че Аллах e действителният автор на Корана. Коранът е предназначен да се чете по такъв начин, сякаш Аллах говори директно в първо лице. На Мохамед се гледа просто като на човешки пратеник или пратеник на Аллах (rasul-allah). Както е казал един мюсюлмански теолог: „Пророкът е бил съвсем пасивен – всъщност не е бил в съзнание: Книгата в никакъв случай не е негова, нито мислите в нея, нито езикът, нито стилът: всичко е било от Бог, а пророкът само е бил записващ химикал”. [1] Тук има разлика с християнската гледна точка за същността и вдъхновеността на Библията. Християнското разбиране е, че Бог наистина е вдъхновявал авторите на Писанията да предадат Неговите мисли и думи, но всеки един автор е внесъл в тези Писания своя собствен индивидуален човешки стил и личност. Бог е използвал човешки представители като Свои съдове, но Той изобщо не ги е обсебвал. Както ще видим, не такъв е бил случаят с откровенията на Мохамед. повече…