Всички ние сме чували някой да казва нещо подобно на ,,Минавах наистина през ада!” Знаем, че този човек има предвид нещо ужасно, което му се е случило и използва термина ‘ад’ не с буквалното му значение. Когато обаче вярващи в Библията, използват тази дума, те обикновено назовават с нея място, което действително съществува.
Библията показва, че Бог създаде не само небесата и земята, но и ада. В зависимост от различните си етапи той е определен като Втората смърт, Геена, мястото за мъчения (Лука 16:28), Ад (Откровение 20:14 стих) и най-накрая – Огненото езеро (Откровение 20:15). Това е мястото, където някои хора ще отидат, за да бъдат наказани за цяла вечност (Откровение 14:11).
Тази класа хора са тези, които са нарушавали Божия закон, записан на тяхната съвест и никога не са приели дара на прошката, който Бог предлага чрез Своя Син, Исус от Назарет.
Това означава, че някой като Адолф Хитлер няма да остане ненаказан и да мине просто със самоубийство. Това също означава, че справедливостта най-накрая ще надделее. Исус Христос, Който е Бог, а Бог е любов, предупреждаваше за съда и ада, повече от който и да било човек в Библията (Матея 5:21,22; 7:2; 10:15;11:22; 12:36;12:41; Марка 6:11; 9:44-48). Това определено е акт на любов от Негова страна – да предупреди за това ужасно място. Едно от най-често срещаните противопоставяния относно ада е, че има хора, които никога не са чували за Бога и Библията, и че ще бъде несправедливо от страна на Бога да изпрати невежи, както може да се предположи „невинни” човешки същества в ада. Има поне две неверни предположения, върху които това възражение се основава.
Първо, приема се, че хората ще бъдат съдени според знанието, което човек може да получи от писаното Слово на Бога, познато като Библията (Римляни 2:12). Това предположение не е правилно. Бог е открил чрез апостол Павел, в Библията, в раздел познат като Писмoто или Посланието до римляните, че Той ще съди всички хора въз основа на съвестта, която е поставил във всеки човек (Римляни 2:14). Ти можеш така да си промениш съвестта, както компютърната програма може да си промени своя софтуер (виж 1 Тимотей 4:2), тъй щото тя изобщо да не представя това, което Създателят е имал предвид. Така съвестта няма да те измъчва, когато съгрешаваш (Римляни 1:28). Това само по себе си е грях и е достатъчно да те отдели от Бога завинаги (Римляни 6:23; 1Коринтяни 15:56; Яков 1:15).
Второто неправилно предположение е, че има невинни хора пред Бог. Библията казва, че всички хора съгрешиха и не заслужават да бъдат прославени от Бога (Римляни 3:23 и 5:12) и че няма нито един праведник, и затова всички ще умрат. Никой няма правото да бъде себеправеден и да си мисли, че е по-добър от другите въз основа на своята добрина пред Бога. Исус каза, че някои хора ще бъдат повече наказани от други и „на когото много е дадено, много ще се изисква” (Лука 12:48). Целта в действителност трябва да бъде изобщо да се избегне адът. Исус умря на кръста, за да направи възможно това. Като Го възкреси от мъртвите, Създателят ни постави печата Си на одобрение върху Исусовата жертва. Така Той показа, че справедливия Му иск да накаже греха е бил изпълнен в Христос. Единственото изискване на Исус към нас сега е да повярваме в благата вест, че Той умря заради нашите грехове и възкръсна (Ефесяни 2:8, 9; Деяния 16:31). Той иска от нас да Му се доверим със цялото си естество (Притчи 3:1).
Дори да си виновен само за един грях, както Адам и Ева, това ще е достатъчно да бъдеш отделен от Бога завинаги (Яков 2:10; Римляни 5:12; 6:23). Това е трагедия, защото Бог те обича и е единственият, Който те снабдява с всеки добър и съвършен дар (Яков 1:7). Всяко нещо – от кислорода и прекрасно балансираната атмосфера на Земята, до което и да е истинско удоволствие, което някога си преживял, е пример за Неговите дарове. Терминът ‘втора смърт’ означава отделяне от Бога и от всички Негови блага без надежда, че нещо ще се промени някога (Откровение 2:11; 20:14; 21:8). В Божието разкрито Слово никъде не се загатва, че ще имаме друг шанс за прошка след живота ни тук (Евреи 9:27).
Бог не изкривява нещата, защото Той е Свят и е Пазителят на правдата в цялата Вселена (Римляни 3:36). Той трябва да накаже злото, което Той определя за зло. Бог има право на това, както и да установи справедливост, понеже Той притежава цялото знание и е истинският Творец на всички неща (Битие 1:1). Той не се радва на смъртта, но желае да даде на всички нас пълнота, ако повярваме в това, което Исус Христос извърши (Езекил 33:11; 2 Петрово 3:9). Заплащайки за нашите грехове със смъртта Му на кръста, Бог пое цялото наказание, което заслужаваме (2 Коринтяни 5 глава, 21 стих). В противен случай ни очакваше ад, а сега Бог може да ни прости, без да изисква нищо повече от една детска вяра в Него чрез Исус Христос. Писано е, че тези, които призоват името на Господа, ще се спасят (Деяния 2;21; 4:12 и Римляни 10:13). Той иска да бъде твой Спасител и Цар. Няма ли да Му се довериш и да Го призовеш лично от дълбините на душата си? Той чува и ще ти прости и ще те осинови като Свое дете (Галатяни 4:5 и Ефесяни 1:5).