д-р Кейт Шарлин
КЛЮЧОВИ ГРЕШКИ ПРИ КУЛТОВЕТЕ И ФАЛШИВИТЕ РЕЛИГИИ
1. КАКЪВ Е ТЕХНИЯТ ИЗТОЧНИК И АВТОРИТЕТ?
Ключ към разпознаване кое е и кое не е култ или фалшива религия е да изследваме техния източник на авторитет. Не позволявайте на никого да ви измами. Всеки, и това означава всеки, който е жив днес без изключение, има своя източник на авторитет. Тези източници на авторитет са субективни, като личните чувства, личното мислене, а дори понякога обективни като други религиозни документи. Християнският източник на авторитет е Исус Христос, според както е разкрит в Библията. Библията е Върховният Стандарт за всяко поведение, вяра, мисли, преценки и практики в християнската вяра. Култовете и фалшивите религии няма да позволят на Святата Библия да бъде крайният източник на авторитет за ВСИЧКО! Мнозина, които са повлияни от култовете и фалшиви духове, ще кажат: „Струва ми се, че трябва да постъпим по този начин” и това, което чувстват директно противоречи на това, което Бог казва в словото Си, Библията. А може да кажат: „Не искам да оспорвам това, което Библията казва, аз просто вярвам, че така трябва да се постъпи”. Такива твърдения произтичат от лъжлив дух, който се опитва да детронира Бога и да подкопае Неговия авторитет и да доведе прякото поведение на човека до един живот на грях и невежество.
Култовете и фалшивите религии добавят и още нещо. Те вярват в един вид „ново откровение”. Някои дори не вярват, че Библията е боговдъхновена. Култовете и фалшивите религии подчиняват своите разсъждения, чувства и собствените си идеи, които често се представят под булото на вдъхновение от Господа. Тези религии и вярвания понякога издигат някой харизматичен лидер на пиедестал, сякаш той има всички отговори и истината за живота. Хората в такива групи са вързани да следват лидера с абсолютна преданост. Тези лидери нямат равностойни партньори, които да ги карат да се съобразяват с истината. Често пъти те функционират като „Главен водач” или като „Върховен надзирател” на цялото движение на вярата. В много случаи, ако не във всички, мненията на тези лидери са равни по авторитет, ако не и по-висши по авторитет от самата Библия. Дори по-зле, някои от лидерите или президентите на тези групи си противоречат един на друг и пак твърдят, че са боговдъхновени Божии пророци.
2. КАКВО ВЯРВАТ ЗА ТРОИЦАТА?
Християнската вяра твъди, че Бог е един в три лица. Християнството вярва в това, което се нарича Троицата. Хората, които следват учението на християнството, вярват, че Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух са всъщност едно. Култовете и фалшивите религии я отричат, защото е неразбираема за техните умове или начина им на разсъждение. Накратко тези групи не разбират, че Бог е по-висш от Своите ограничени творения. И съответно следват религията на хуманизма, за която умът на човека е крайният детерминатор за истината и лъжата. Обаче Творецът Бог е безкраен, а ние, Неговите творения сме ограничени. Макар ограниченият ни ум да не може да схване в пълнота Троицата, защо трябва това да ни учудва? Не трябва ли Творецът да има по-висш разум от творението? И макар ние, християните, да не можем напълно да разберем с ума си Троицата, не е противно на ума, че Бог, Който е безкраен, може да е отвъд човешкия ни разум!
Култовете и фалшивите религии правят една от следните няколко грешки: Някои вярват, че има само един Бог, без различия в Себе Си. Тези групи не вярват, че Божеството има повече от една личност в Своето единство. Други групи отричат, че Христос е наистина Бог или наистина човек. Христос Исус е Бог-Човек. Той е 100% Бог и 100% Човек, макар и без грях. Фалшивите религии и култовете не приемат, че Христос е изцяло Бог и изцяло Човек. И накрая, култовете и фалшивите религии отричат, че Святият Дух е Бог. Тези групи често твърдят, че Духът е някакъв вид сила, енергия. Те не вярват, че е личност и че функционира в Троицата като един от членовете на Бога.
3. КАКВО ВЯРВАТ ЗА СПАСЕНИЕТО?
Истинското християнство се различава от всеки друг култ и фалшива религия по това, че твърди без съмнение, че спасението е само и единствено по Божията благодат. Християнството определя благодатта като незаслужена, неспечелена с труд и недостижима благодат или благоволение. Спасението в християнството е пълно, 100%, и без изключение винаги е от Бога, Който спасява безнадеждния грешник от състоянието му на грях. В християнството грешникът не може нищо да допринесе за плана за спасение. Дори вярата, която Бог изисква от грешника, се подарява и се дава на грешника.
Култовете и фалшивите религии отричат това. Те включват човека в уравнението на спасението по някакъв начин или в някаква степен. В много случаи групата учи, че този, които иска да се спаси и да има взаимоотношения с Бога или с по-висшата сила, или техния възглед за някаква реалност, каквото и да е, трябва да направи нещо, за да се спаси. В много случаи човек трябва да работи и да извърши нещо. Той трябва да направи нещо или да постигне нещо. В замяна, когато човек направи нещо, Бог или тяхната представа за някаква по-висша сила или живот, съответно показва благоволение. Всъщност тези групи учат, че човек може да направи нещо, за да заслужи любовта на Бога или тяхната висша сила, докато християнството твърди, че човек не може да направи нищо, за да спечели или заслужи Божията любов.
В тези групи често ще чувате изявления, като например: „Ако направиш това, Бог ще те благослови със спасение”. Или понякога ще видите, че тези групи призовават другите да извършат някакви дела, за да получат или задържат своята благодат и взаимоотношенията си с Бога. После някои от тях, които са обхванати от смесица от християнски и нехристиянски учения, казват неща като: „Спасението е по благодат и само по благодат и не можем да направим нищо, за да го заслужим, но от теб зависи дали ще задвижиш благодатта със своята воля и дали ще я преживееш”. В това изявление имаме напълно противоречащи си позиции. Първата половина от изречението е християнство. Спасението, новорождението, е 100% Божие дело за човека. Грешникът е пасивен в това и усилията му са нулеви. Да, той трябва да вярва, но вярата е нещо, което Бог произвежда в грешника чрез Своя дар на благодат. Бог ражда човека във вярата само чрез Своята благодат (Йоан 3:3-8; Ефесяни 2:8-9; Яков 1:18). Втората половина от това изречение е нехристиянско духовно влияние. В него се казва, че ако човек иска да преживее Божията благодат, това зависи „от теб” да направиш нещо, за да получиш тази благодат. Това е уклон, ориентиран към дела, не Божията благодат. С други думи, тук се казва, че ако ти направиш нещо, тогава Бог ще те възнагради за това, че си извършил правилното нещо. Тази смесица е смъртоносна, защото първо е по-трудно откриваема. Второ, ако някой се надява въз основа на нещо, което е направил, колкото и малко да е то, то той пропуска Спасителя, което ще има пагубни последствия за вечността.
ОБОБЩЕНИЕ. КАК МОГА ДА ИДЕНТИФИЦИРАМ ЕДИН КУЛТ НА ПРАКТИКА?
Най-лесният начин да идентифицираме един култ е като разгледаме гореспоменатите три области. За жалост дори хората, които изповядват християнството, може да не са истински последователи на Христос от Библията. Докато бях в колежа и семинарията, аз слушах двама искрени християни, които казваха: „Нямаме нужда от цялата тази доктрина, която води до толкова разделения”. За жалост колкото и да бяха искрени, те бяха искрено заблудени. На какъв Исус Христос ще се покланяме в сърцето и в ума си? Ще се покланяме на християнско-научната версия на Исус, която Мери Бейкър Еди преподава? Или да следваме Христос, според както свидетелите на Йехова Го представят? А може би трябва да следваме Исус, когото мормоните представят? Имаме, разбира се, и либералния Исус, който е бил само човек, а не божествен. А можем и да следваме Исус, както е представен от всички религии и култове, които казват, че Той е бил велик морален учител и голям пророк, но не и Бог. Какво искам да кажа? Доктрината ни определя какъв Исус ще следваме. Трябва да следваме Исус такъв, какъвто е описан в Библията. За жалост повечето християни днес знаят толкова малко от своята Библия и не знаят какъв е Исус, представен в Библията. Затова имаме незрели и опасни възгледи, каквито представихме по-горе.
Един християнин може да идентифицира култовете, фалшивите религии, дори култови и фалшиви религиозни духове, като проверява гореизложените области. На практика култовете не се вълнуват от това, което се казва в Библията по този въпрос. Те следват традицията преди да следват Библията. Следват дадена група, деноминация или наследени идеи, дори и да не е според това, което се казва в Библията. Понякога с устата си изповядват Библията. Може да кажат: „Да, ние следваме Библията”, но после живеят всъщност по други източници на власт. Те не вземат ежедневните си решения въз основа на това, което се казва в Библията, а въз основа на това какво според тях е истина, какво някой лидер им е казал, че е истина или какво казват други религиозни документи, които може би и обикновено противоречат на Библията. Анализирайте това, на което този лидер учи хората. Дали идва от Библията или от техните традиции, чувства, мения или човешки философии?
Християнинът може да идентифицира фалшивите движения, като наблюдава и това, което те мислят за Бога. Ранната църква е прекарала 300 години в труд да систематизира тази Божествена истина. Смея да кажа, че няма друга група в историята на което и да е движение, която да е отделила 300 години в работа, за да даде коректно определение за Бога, според както Той е дефиниран в Библията или в тяхната мисловна система. Бог е един в три лица. Разгледайте учението на лидерите. Дали те потвърждават, че Христос е единственият Спасител? Потвърждават ли, че Христос е и Бог и Човек? Наблягат ли само на човешката Му без Божествената Му природа? Какво мислят за Духа? Смятат ли, че ние, хората от някаква вяра, също можем да станем Бог или някаква форма на Бог? Хората покланят ли се на членовете на Троицата? Членовете на Троицата равни ли са или единият от тях е по-висш от другите? Дали лидерите вярват, че Христос е сътворен или е вечният Син на Бога? Това са практически въпроси, с които можем да определим кое е и кое не е култ или фалшиво духовно движение.
И накрая, изследвайте доктрината или учението за спасение. Хуманизмът е дух, който издига човека. В много отношения дори нашите братя и сестри „християни” флиртуват с култови и фалшиви религиозни духове в тази област, като учат, че човешката воля, усилие и дела допринасят към Божието дело за спасение. Култовете и фалшивите религии определят спасението като процес, докато християнството твърди, че спасението е мигновен божествен дар единствено от Бога. Фалшивите духовни движения превръщат човека в ключов фактор за делото на спасение, докато християнството представя Бог, Христос и Святия Дух, като ключов фактор за делото на спасение. Ще се осмеля да кажа, че това е една област, при която култовете и фалшивите религии най-много са опетнили християнството. Много християнски кръгове не са опазили чистотата на благодатта. В някои случаи те позволяват измамни духове да подкопаят духа на благодатта. Юда е писал за това по неговото време. Има хора, които извращават доктрината на благодатта (Юда 4). Павел също дискутира това с една група, която добавила човешки дела към благодатта на Бога (Галатяни 1:6-10). Всички фалшиви духове се стремят да подкопаят Божията благодат и да поставят ударението върху делата, които човекът трябва да извърши, за да заслужи Божията благодат.