п-р Енчо Тодоров
ЖИВЕЕХ В МЮСЮЛМАНСКО СЕМЕЙСТВО
Силвия Стефанова Далакова, с. Змеица, общ. Доспат
Родена съм в град Гоце Делчев. Омъжена съм в село Змеица. Живеех в мюсюлманско семейство. Ожених се и попаднах също в такова семейство. Преселихме се, за да работим в Панагюрските колонии. Повярвах в Исуса чрез една моя колежка готвачка. Най-напред тя ми даде Библията и аз я прочетох с голямо желание цялата.
Веднъж отидохме на гости в Гоце Делчев при майка ми. Случи се нещо, което няма да забравя никога. Спахме в таванската стая и сънувах сън. От облаците слиза човек с бял халат, бос и с руса коса, до раменете дълга. Влиза през прозореца и ме вдига, като ми казва: “Ще дойдеш ли с мен да ти покажа нещо в небесата?” И ето аз съм пред Него и заедно полетяхме по небето. Каза ми, че ме е избрал да Му служа, да повярвам, че е жив и да видя какво има в небето. Най-напред ме заведе в една огромна пропаст и имаше огромен огън и хора, които скърцаха със зъби и плачеха. Аз ги съжалих, но Господ ми каза, че те са си заслужили това място.
След това ме закара на една голяма поляна с красиви сгради и много цветя и много хора, които бяха чудесно облечени и пееха и говореха само за Господ. Той ми каза: “Ето, Аз те доведох да видиш кое е по-хубавото”. И ми каза: “Мястото за теб ще е тук, но ти трябва да повярваш, че Аз съм жив и да ми служиш”. След това ми каза, че има още време, докато дойда тук, политнахме и ме заведе обратно в леглото. В същия момент аз се сепнах и от този момент нататък почувствах Неговата сила. Когато сядах да се моля, аз не бях сама, но силата на Святия Дух беше върху мен. Досега Господ се грижи за нас и промисля за всички наши нужди. Моят дом е отворен винаги, когато идват вярващи от Девин, за да ни посещават. Аз съм много благодарна на вярващите от Девин, които ми помогнаха в много нужди и трудности.
БЯХ ГОЛЯМ ГОНИТЕЛ НА ХРИСТИЯНИТЕ
Велин Палигоров, с. Осиково, общ. Девин
Преди да познавам Господ Исус Христос и Неговата милост, аз бях закоравял фанатик, наклонен към мюсюлманското изповедание. Току що бяхме погребали първородния ми син и бяхме в голямо огорчение и притеснение с моята съпруга. Мислехме си, че Аллах ни е наказал, затова започнах да търся ходжи, които да ми дадат да науча стихове от Корана, за да мога да угодя на този жесток и безмилостен Аллах. Започнах да уча мюсюлманството. Сестрата на съпругата ми, току що повярвала християнка, изповядваше своята вяра в Исус Христос, а аз бях голям гонител. Един път настроих баща й да вземе да я набие, за да се откаже от този път, защото тя нямала право да си сменя вярата. И той я вкарал в банята, пуснал душа, за да заглуши виковете й и започнал да я бие. След побоя тя започнала да се моли за мен и за семейството ми да бъдем спасени.
Ето че се роди второто ми дете, дъщеря ми Динка и ние радостни със съпругата ми, след загубата на първородния ни син, бяхме много щастливи. Мислехме си, че Аллах вече няма да ни наказва. Аз се стремях да му угодя с почти всички изисквания. Когато закарахме детето ни на преглед в град Пловдив за локсация, лекарите установиха обаче, че детето ни има такава и ни дадоха мярка за каишки. Съпругата ми започна да плаче и не беше съгласна. Казваше ми: “Нали сега служим вярно на Аллах, защо ни наказва пак?” Не искаше да купува каишки на детето.
И така с рентгеновата снимка ние се прибрахме. Когато разказахме на сестрата на Фанка, Албена, какво се случи с детето, тя каза, че ще се моли на Господ Исус Христос и детето ще бъде изцелено. Аз не можех да проумея нейната вяра в свръхестественото, но моята съпруга е била докосната и точно за това беше против купуването на каишки за детето. Когато се прибрахме в Осиково, нашият лекар поиска да види снимката. Каза, че ще я занесе на по-голям специалист в град Девин и той да си даде мнението, но когато погледна снимката, каза че детето наистина има локсация. На другия ден вечерта доктора се прибра от Девин, идва при мен и ми казва: “Ти трябва да черпиш. Носих снимката на специалист. Той я видя и каза, че на детето му няма нищо”.
На другия ден хванах кола и с детето и съпругата ми отидохме отново в Пловдив. Когато влязох отново при същите специалисти и същите доктори, те проверяваха детето, гледаха снимката и бяха изумени за чудото, което беше извършил нашия Бог. Оказа се, че локсацията не съществуваше вече в детето, даже и на снимката. Моята съпруга започна да плаче и с радост да благодари, но този път на Господ Исус Христос. Аз бях докоснат от великото чудо и точно тук беше кулминацията в моя живот. В мен се породи едно голямо желание да почна да чета и изследвам Библията. Слава на Бога за Неговата милост! Той ми се разкри чрез Писанията, а после преживях и лична среща с Него. Сега от гонител се превърнах в ревностен последовател на Господ Исус Христос.
Това чудо ме размекна и тогава Бог ми се разкри. Преди това не давах да се спомене името на Господ Исус Христос. Точно тази промяна в снимката ме шокира и ме накара да търся Бога.
БЯХМЕ ИЗГОНЕНИ ОТ УЧИЛИЩЕ
Момчил Ивов Калканов, с.Осиково, общ. Девин
Роден съм през 1968 година в село Михалково, но живея в Осиково, родопско село недалеч от Михалково. Селото ни е населено от българомохамедани. Моята баба се е занимавала с окултни неща и по-точно с леене на куршуми и с баене. Това нещо от нейна страна е донесло проклятие на целия ни дом. Това го разбрах и осъзнах, че е било грях, след като повярвах в Господ Исус. Поради нещата, които е правила и е служила на Сатана, аз съм имал много проблеми в моя живот от самото ми рождение.
Много често съм боледувал от разни болести и много бели са ме намирали. Спомням си в първи и втори клас ме боляха често зъбите и ушите. В шести клас бяхме в двора на моя братовчед и когато си играехме с футболната топка и с един нож се мъчех да я пробия, по погрешка прободох бедрото си с ножа. Това е едно от нещата, които не съм разбирал защо стават с мен. В осми клас ме сполетя и друга болест, която беше тежка. Наложи се да оперират белия ми дроб заради кучешка тения. Имам около 20 конеца от дясната страна на гърдите. Чудех се защо става това, като не сме имали кучета в двора ни. Непрекъснато идваха проблеми, болести и проклятия и не знаех защо става това с мен.
Когато отидох да уча в Девин, 9 и 10 клас, заедно с другите момчета, започнахме да се отдаваме на светски неща – пушене, пиене. След това продължих в Чепеларе в УПК. Но в Чепеларе не можах да завърша училището, защото направихме едни поразии, хулигански истории и бяхме изгонени от училището. Тогава ме приеха в механото в Смолян. Но и там не можах да завърша. Бях навита глава и не обичах да ми се командва, било учител или директор. Изключиха ме и от там. Алкохолът и цигарите ме завладяха съвсем и почти всяка седмица бяхме с компании в Пампорово.
Продължавах да пия и да пуша. На 25 годишна възраст, през зимата, февруари месец, неочаквано се разболях от хепатит. Постъпих в болницата в Устово, за да ме лекуват. Пред очите ми едно младо момче, на около 30 години, почина от същата болест. Видях как младата му жена плачеше и осъзнах колко страшна е смъртта, когато почине някой. Лекарите бяха безпомощни и този човек си отиде.
Когато ме изписаха от болницата, имаше една лекарка, която отговаряше за отделението, д-р Карагяурова. Тя ми каза, че от днес трябва да спра пушенето и пиенето, ако искам да живея. Аз се съгласих с нея и се върнах в Осиково. Но след като се прибрах, въпреки страха от смъртта, продължих да пуша. Моят баща, когато ме виждаше, че правя това, ми казваше, че е по-добре да не го правя, защото съм още млад. Той е имал братовчед в същото положение като мен и е умрял съвсем млад. Аз не приемах съветите му и нещо ме караше да правя това. Имах нагласата, че вече не съществувам на този свят и че съм се отрекъл от живота. Бях се примирил със смъртта. Нищо не ме радваше.
Но дойде моментът в моя живот, когато чух Благата вест. Чух за Господ Исус Христос, как отварял очите на слепите и как куци прохождали, от моя приятел Велин. Той проповядваше Благата вест в Смесения магазин. Много пъти спорех с него, но винаги това, което съм говорил, се е оказвало невярно. Исус си го представях по съвсем друг начин. Знаех за Него, че Исус е български Бог.
Една вечер имах отново проблеми със здравето си и от проповядването на Велин разбрах, че имам нужда от Господ Исус Христос. Същата вечер бях в леглото си, и се помолих и Той чу молитвата ми. Това беше срещата ми с Господ Исус Христос. Аз Го почувствах в сърцето си, че Той е жив и отговаря на молитвите ни. И оттогава съм ново създание в Христос Исус. Благодаря Му, че Той ме освободи от цигарите и от алкохола и съм съвършено изцелен от всяка една болест и немощ, защото Словото ни казва, че “Той понесе нашите немощи и болести на кръста”.
ТЪРСЕХ ЩАСТИЕТО
Асен Бодуров, с. Осиково, общ. Девин
След като познах истината, вече обичам всеки един човек на планетата Земя. Аз съм от с.Осиково, общ. Девин, обл. Пловдивска. Казвам се Асен Иванов Бодуров и съм на 24 години. През моя досегашен живот аз търсех щастието и как бих могъл да бъда най-щастлив. Първоначално поех пътя на образованието и си мислех, че човек като го завърши и заеме висок пост в обществото, това ще бъде ключът към неговото щастие. От училище още обичах биологията, химията и физиката.
Така аз реших да следвам медицина. Приеха ме, но с всеки изминат курс, виждайки какво става в обществото, все повече разбирах, че няма справедливост на тази земя. От всякъде те притискат и виждаш, че едни хора си живеят разкошно, а други тънат в мизерия. Като гледах на другите, които успяват само с кражби, далавери, лъжи, власт и т.н., реших, че истинският живот се състои в това, колкото се може повече да вкусиш от удоволствията на този свят. И аз започнах! Първо с кражби, като разбивах западни коли, крадох касетофони и ги продавах, за да печеля пари. Наслаждавах се на жени и груповия секс. Гледах видеокасети с порнография, употребявах алкохол и пушех вносни цигари, а също така ходех и по скъпи заведения. Но каквито и удоволствия да имах, в крайна сметка бях само един нещастник.
Веднъж в хирургиите на Пещерско шосе видях да раздават нови завети и аз си взех един, но тъй като не можех да го разбера, го изхвърлих през прозореца, пред един мой колега от медицинските общежития. След няколко месеца в стаята на общежитието е идвал Васил Петлешков, един мой стар приятел заедно със съпругата си, и ми оставили Библия, като написали на първата страница: “Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя”, както и стиха: “Мир ви оставям; Моя мир ви давам: Аз не ви давам, както светът дава.”
Започнах да чета. След време пожелах да посетя някои църкви и да науча нещо повече. Ходил съм в Православна, Католическа и Евангелска църква. За моя най-голяма изненада, когато отидох в Евангелската църква, която се намира на ул.”Перуника” 22, гр. Пловдив, почувствах една атмосфера на любов между хората. Преди това съм минавал покрай същата сграда, чувал съм, че се свири отвътре, но съм си мислил, че това са сектанти и наркомани. Дойде времето, когато и аз започнах да посещавам тази Църква. Когато слушах проповедите и четях Библията започнах да разбирам, че всичко това е истина и че аз, като грешник заслужавам смърт. Но Исус Христос умря вместо мен за греховете ми и чрез Него имам вечен живот. Той е, който е смисълът на живота ми, и че всяко дадено добро е от Бога. Разбрах още, че Мохамед, за който се говори в Корана, е една голяма заблуда и че не може да ни даде душевен мир или вечен живот, така както Исус би го направил. Като мюсюлманин разбрах, че съм ходил в неправилния път.
Един ден, тъй като бях новоповярвал, отидох в Православната църква, която се намира под паметника “Альоша”, за да се кръстя. Платих 215 лв., купих 2 кърпи, 1 бутилка олио и един сапун. При това си потърсих и кръстница. Свещеникът ме поръси с малко вода, отряза ми един кичур коса и го взе. Изглежда всичко, като че ли беше на майтап за него, дори се шегуваше. После разбрах, че това не е истинско кръщение, а само една подигравка с Бога и религиозно християнство. Отидох в град Кричим и там взех водно кръщение. Кръщение преведено от гръцки означава потапяне.
Хората, които ходят на православната църква, са просто привидни религиозни християни. Не разбират същността на истината и не са спасени, тъй като не са приели Исус като Господ в сърцето си. Благодаря на Бога, че ме избави от мръсната кал и ме дари с нов живот. Виждам как Бог Исус върши чудеса в моя живот. Аз също се лъжех през целия си живот, но благодаря на Бога, че Го приех като Спасител и Бог, и така аз спрях да лъжа, и започнах да говоря само истината. Как съм се лъгал и съм бил един лицемер, а сега съм истински щастлив. И вече обичам всеки човек. Тази любов човек я получава, когато разбере Библията.
КРАЧЕНЦЕТО НА ДЕТЕТО ЗАПОЧНА ДА РАСТЕ
Велин Палигоров, с. Осиково, общ. Девин
Като новоповярвал християнин у нас в село Осиково дойдоха братя и сестри от Кричим и от Корея. В моя дом се събраха много хора, за да слушат благата вест. Всички те приеха Господ Исус Христос за свой Спасител. Тогава ние започнахме да се молим за болните и Бог започна да се прославя. На мой първи братовчед детенцето беше се родило с увреждане в единия крак, който беше по-къс с 3-4 см.
Детето беше на повече от година, но не беше проходило още. Когато сестрата от Корея започна да се моли за него и ние всички я подкрепяхме в молитва, стаята се изпълни с Божието присъствие и в същия момент пред очите на всички стана чудото от Бога. Тези, които присъстваха видяха Божията слава, как краченцето на детето започна да расте и се изравни по дължина с другото. Всички започнахме да хвалим Бога със сълзи и радост, за това, че Той е жив и наистина е между нас. Само след 3-4 дни детето проходи.
НИКОГА ПОВЕЧЕ ТЕЗИ КРАКА НЯМА ДА ТЕ БОЛЯТ
Велин Палигоров, с. Осиково, общ. Девин
Бог показа чудна милост на една възрастна жена от село Осиково, въпреки че дълги години е практикувала окултизъм.
Почти всеки ден, когато идваше в магазина, тя се оплакваше от силни болки в краката. Един следобед, когато отворих магазина за работа, тя влезе вътре и започна пак да се оплаква, че краката така силно я болят, че не може вече да ходи. В този момент сърцето ми се изпълни с голяма вяра в Господ Исус Христос, състрадание и любов към тази жена. Посочих с пръст към нея и казах: “В името на Господ Исус Христос никога повече тези крака няма да те болят”.
Слава на Бога, тази Ясена и до сега разказва, че от момента, когато е чула думите, болестта се е отрязала като с нож. И до ден днешен тя не чувства никакви болки в краката си. Слава на Господ Исус Христос.
ИЗЦЕЛЕН ХОДЖА В РОДОПСКО СЕЛО
Велин Палигоров, с. Осиково, общ. Девин
Когато за първи път осъзнах пълната истина за Бога и Той ми се откри на сърцето, усетих призванието от Исус да проповядвам за Него между населението. Разбрах, че именно затова съм сътворен, да изпълня Божията воля и да разкажа колко голяма е любовта на Бога и към нас, българомохамеданите или както ни наричат помаци.
Тогава ходжата започна да идва при мен. Работех в смесен магазин в Осиково. Той започна с един тон на каране, за да ме убеди, че това не е правилно, но аз продължих да му благовествам Евангелието на Господ Исус и той постепенно започна да приема Словото. Бог започна да работи в неговото сърце. Интересното е, че сутрин, когато отивах да отварям магазина, той стоеше пред вратата и ме чакаше. Аз влизах вътре и той ме молеше да отворя Библията и да чета. Той страдаше от парализа на лявата ръка и левия крак, които бяха неподвижни. И когато слушаше за чудесата на Исус, се просълзяваше през цялото време и с течение на времето се съгласи с всичко, което проповядвах и сега той има вече вяра в сърцето си.
На сватбата на Слави от Осиково и Албена от Кричим, защото и тя е от същия произход, родителите й като фанатизирани мюсюлмани й заповядаха, когато дойде в Осиково да извика ходжата и да й направи “никях”. Пратиха и свидетели от техните роднини и близки, та когато този ритуал приключи, те да потвърдят, че това наистина се е осъществило. Ние през цялото време пребъдвахме в молитва и искахме от Бога това да не се случи. И когато пристигнахме в Осиково, аз отидох при ходжата и го извиках, и той дойде. Ние, християните, му обяснихме, че това за нас е грях да го направим и е обида за нашия Бог. Казахме му, ако може да ни разбере и да говори със свидетелите, които са дошли от Кричим, за да може “никяха” да не се осъществи.
Бог започна да работи чудно. Ходжата повика двамата свидетели и им каза: “Ако сте пили алкохол, по-добре е да не присъствате тука.” Те наистина бяха пили алкохол и отидоха в другата стая, където празнуваха. Ходжата помоли да се затвори вратата и останахме само младоженците и ние, християните. И той пожела отново да чуе от нас благовестието за Исус Христос. Ние започнахме да му четем от Божието Слово и го попитахме, дали иска да приеме Исус като личен Спасител и Господ и той пожела. В същата минута той го изповяда като Господ и Спасител. Тогава го попитахме дали иска да бъде изцелен и дали вярва, че Исус може да го изцели. Той падна на колене: “Аз вярвам, че Исус може да ме изцели.” Ние започнахме да се молим. Той започна да се моли заедно с нас. И тогава е почувствал силни тръпки в лявата му страна и ръката му. След като благодари на Бога, стана и си тръгна.
На другия ден, докато работех в магазина и обслужвах клиентите, гледам, че ходжата идва отсреща, без да влачи крака си, без тояга и без лявата му ръка да бъде свита. Той вдигна ръката си, която е била парализирана и каза със сълзи на очите пред всички хора: “Цяла Европа да се изправи срещу мен, не може да ме убеди, че Исус Христос не съществува.” Той получи съвършено изцеление и сега ходи за дърва с брадвата и коси сено за животните. Неговата баба също прослави Исус. Бабата заяви пред хората: “Моят дядо беше толкова болен и откак християните се молиха за него, сега и дръвца ми бере и сено ми кара и се грижи за семейството ни.”
Това свидетелство е за слава на Господ Исус Христос, защото Той обича всички хора на земята и не прави разлика между националностите, а всеки е добре дошъл в Неговото славно царство. “Дойдете при Мен всички, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя” (Матея 11:28).
РОДИТЕЛИ И РОДНИНИ МЕ ОБВИНЯВАХА
Ерай Шукриев, Кричим
В началото на 1993 година мой приятел, с когото сме учили заедно, ми благовества за първи път за Господ Исус Христос. Четяхме заедно от Словото и посетихме църквата в Кричим. Словото, което чух от пастора засегна моето сърце и след службата се покаях за греховете си и приех Исус за мой личен Спасител и Господ. Преживях голяма радост. Почувствах освобождение и топлина вътре в мен. Бях изпълнен изцяло със Святия Дух. Благодаря на Бога за това.
Тогава дойдоха проблемите от страна на родителите и роднините ми. Те бяха противни, че аз ходя на църква и ме обвиняваха, че съм си продал вярата. Искаха да ме изгонят от къщи. Но с Божията помощ, четене на Словото и молитва устоях до този момент. Имал съм моменти на колебания, отпадания. Ние сме знаели за Мохамед и не сме знаели нищо за Исус Христос.
Засегна ме стихът в Деяния на апостолите: “Няма друго име дадено между човеците, чрез което можем да се спасим, освен името на Господ Исус Христос…” Тези думи ме докоснаха много и започна да расте вярата ми в Господ Исус Христос. Започна и промяна в мене. Преди това се опитвах да пия и пуша, но Господ ме освободи от всички пороци и сега съм ново създание в Христос Исус.
Преди да повярвам, израснах без баща, майка ми после се събра с баща ми. Имаше проблеми, баща ми пиеше, не се разбираха взаимно. Живеехме в стара къща. Нямаше кой да се грижи за нас. Но след като повярвах в Бога, всичко потръгна и сега строим три-етажна къща и всичко това с упованието ни в Господ. Бог е отговарял на моите нужди. И винаги съм имал положителен отговор.
АЗ И МОЯТ ДОМ ЩЕ СЛУЖИМ НА ГОСПОДА!
Енчо Тодоров, Девин
Мисионерското поле за работа в Родопите е огромно. Молим се за работници, които вярващите да подкрепят с финанси, за да може да посетим всяко село и градче в този обширен район. Имаме организирани няколко църкви, които трябва да обслужваме. В някои села повярваха млади хора – мюсюлмани, които се нуждаят от укрепване във вярата. Очакваме там да се организират бъдещи нови църкви. Става все по-трудно и по-трудно новоповярвалите да бъдат обхванати, за да им се поднася навреме необходимата духовна храна.
Често пъти семействата и децата ни са ощетени поради липса на време, но духовната атмосфера на молитва и свидетелство, в която живеем, дава положително отражение върху тях. Преди няколко месеца нашата малка дъщеря Криси, която е на 5 години и половина, имаше интересно преживяване, за което желаем да ви разкажем. В началото на миналата година беше спасена голямата ни дъщеря Йоана, която е деветгодишна; а синът ни Живко – в момента войник, преживя тази духовна опитност на осемгодишна възраст. Сега целият ни дом е спасен и всички заедно можем да се радваме на Божията милост и да служим на Господа.
Новорождението на Криси– Криси, разкажи ни за преживяването си. Кога стана това?
Беше понеделник, вътре в есента (по средата на есента), когато татко се върна от семинара в Пловдив и разказваше интересни неща за него. На другия ден се прибрах от детската градина и кака ми предложи да започнем една игра. Бог ми сложи греховете в сърцето, така че да мога да ги усетя и тогава започнах да плача. Кака ми предложи да играя, но аз й казах: “Како, моля те, не ме мъчи да играя на тази игра.” И аз започнах да плача още по-силно. Бог така направи, че да мога да си усетя греховете и аз се молих да разбера дали Той ми е простил греховете. Тогава казах: “Татко Исусе, записал ли си името ми в книгата на живота?” Получих радост и мир в сърцето си. Почувствах, че всички вярващи имат дом в Божията десница, а тя е голяма като целия свят.
– Криси, защо не си ни разказала това досега?
– Аз се опитвах много пъти да ви разкажа това, но вие бяхте заети.
– Криси, а защо плачеш тази вечер?
– Чувствам отново тежест в сърцето си и колко много са греховете ми. Дали татко Исус ми е простил за лошите и груби думи, които съм казвала на кака и на други деца? Дяволът няма власт да ми ги спомня, нали?
– Криси, снощи ти ни разказа за преживяването си. Разбрахме, че през нощта си имала и интересен сън, помниш ли го?
– Да. Първо се видях на леглото с кака, а Исус беше над мен с бяла, блестяща и разперена дреха, като позлатена. Той ми каза: “Криси, ти имаш новорождение.” След това видях как небесата се разтварят и Исус се вдигна. Имаше ангели във въздуха, които пееха. Искам татко Исус да ми помогне да се науча по-бързо да чета, за да разбирам Библията.
Йоана отново започва да чете БиблиятаЕдна вечер мама ни говореше как Бог ще дойде скоро, за да ни вземе на небето. Тя ни разказа за това, което се е случило на една магистрала в Америка. Възрастна вярваща жена пътувала с колата си. Млад човек вдигнал ръка, за да спре. Тя решила да го качи в колата. След малко младежът й казал, че скоро Исус ще дойде да ни вземе и затова трябва да се приготвим. Жената се обърнала, за да го види по-добре, но открила, че младежът го нямало. Тя се уплашила и започнала да криви колата наляво и надясно. Един полицай забелязал това и я спрял. Тя му разказала всичко. Полицаят казал: “Не се бойте! Днес това се случва за седми път на тази магистрала.”
Когато чух това, казах на мама: “О, аз не съм чела Библията си отдавна.” Тогава взех Словото и прочетох четири глави. Мама ме помоли да вечеряме, но аз й казах да ме почака, за да довърша главите.
“Мамо – казах аз, – всеки трябва да иска прошка за греховете си, за да ни вземе Исус на небето.” Мама каза: “Правилно!” Тогава започнах да плача, а тя седна до мен. Започнах да плача още по-силно. После тя ме попита дали имам увереност, че Бог ми е простил греховете и ми е записал името в Книгата на живота. Аз казах: “Да!” Започнах да се радвам. Мама ми обясни, че съм получила новорождение. След това ние вечеряхме.
Чудото с нашия синИмахме гости в дома ни, с които бяхме в общение и разисквахме върху Словото. Накрая се молихме. Живко дойде при нас и каза: “На мен ми е скучно, какво да правя?” Майка му се скара: “Моля те, Живко, не ни пречи! Играй си там в ъгъла!” Но вместо да отиде в ъгъла, Живко падна на колене и започна да се моли: “Татко Исусе, прости ми греховете, прости ми каквото съм сбъркал и запиши името ми в Книгата за живота.” Постепенно повиши гласа си, като започна да плаче силно.
Ние спряхме да се молим и с интерес наблюдавахме това, което ставаше с него. Имах чувството, че стогодишен грешник се кае. Помислих си, какви грехове може да има едно дете? Да, наистина, когато Святият Бог докосне едно дете, и то се чувства грешно пред Бога. Съпругата ми започна да го спира: “Живко, моля те, по-тихо, какво ще си помислят съседите”. Той отговори: “Не мога, бе, майко, не мога. Нещо ме кара отвътре да викам към Бога.”
След малко Живко започна да хвали Бога: “Благодаря ти, татко Исусе, благодаря Ти, че Ти ми прости греховете и ми записа името в Книгата за живота.” Когато стана от молитвата, лицето му сияеше. Тогава ни разказа за двете видения, които е имал. “Видях – каза той – две картини. На първата, татко Исус беше разпнат на кръста; видях и пироните, с които е прикован и две сълзи, които се търкулнаха от очите Му. На втората картина – цялата стая беше в бяло. Аз стоях в средата, облечен в бели дрехи и около мен имаше ангели, които славеха и хвалеха Бога.”
Най-чудното нещо, което стана с нашия син, е промяната, която настъпи след това. В детската градина, а после и в училище, имахме доста проблеми с него. Спомням си, един ден ме видя едно момиченце от градината и ми каза: “Чичко, Живко ни накара всички да се скрием под леглата! Учителката беше излязла, а когато се върна, много се изплаши, че ни няма. После разбра, че Живко, “цветето на групата”, ни е накарал да направим това. Беше отново наказан”.
Един ден съпругата ми Таня се върна от градината разплакана. Едва удържаше Живко. “Не мога да преживея този срам, заместник-директорката да ми заяви, че ще изключат Живко от градината, ако продължава да създава проблеми на учителките.”
Тази вечер Живко беше сериозно наказан. Няколко дни нямахме проблеми с него, но после те отново започнаха. Положението не се промени и в първи клас. Получавахме непрекъснато оплаквания за сбивания и недисциплинираност.
Една седмица след новорождението на Живко, учителят по физкултура го среща, заедно с майка му. “Кажете ми – казва той – какво стана с Живко? Той е съвсем друг от една седмица насам. Имах голям страх за него – как ще го опазя до края на учебната година, беше ме страх да не си счупи, я ръка, я крак. Преди беше толкова недисциплиниран, но сега е пример за всички.”
Ние можем да благодарим само на Бог за голямата промяна, която стана с нашия син Живко. Сега, след като целият ни дом е спасен, всички служим на Господа в Родопите с още по-голяма радост.