Джейми Глейзъв
Последният изблик на насилие и ярост в Израел включи отново още един пореден самоубийствен атентат. Миналата седмица, в събота, палестинец се самовзриви в претъпканото от хора градинско кафе от другата страна на улицата, където е укрепения двор и жилището на министър-председателя Ариел Шарон. Той уби единайсет души.
Защо мъжете мюсюлмани се самовзривяват сред невинни хора?
Да, първата жена мюсюлманка наскоро се самоуби в своята елегантна дреха в Ерусалим, но цялостно това явление е било винаги свързано с мъжкия пол в исляма.
Анти-американски и анти-израелски групировки биха искали да вярваме, че атентаторите-самоубийци действат така от отчаяние и безнадеждност, отреагирайки на американския и израелски империализъм.
Неправилно!
Атентаторите-самоубийци са прегърнали желанието за смърт, поради кошмарната реалност, че ислямската култура и религия са ги измамили.
В исляма „джихад” (святата война срещу неверниците) изпълва празнотата на отсъстващия баща в живота на младия мюсюлманин. Изразен чрез самоубийство, джихад също позволява младият мюсюлманин да накаже себе си за агонизиращото чуство на вина, което укрива заради неговите сексуални чуства към жените, превърнати в демон в исляма. Още повече, че самоубийството предлага на младия мюсюлманин финално съединяване с Аллах, като слага край на живота на младия мъж, който цял живот е търсил образа на бащата в живота си.
Цялата история на исляма е история за липсващия баща. Това е била реалноста в живота на самия пророк Мохамед.
Без баща, детската способност да изгради здрава самоличност е сериозно ощетена. В условията на тази трагична изоставеност, обществена структура винаги ще липсва. Историята и емпиричната реалност (емпиричен – основан на опита – бел. прев.) са доказали, че има един вид „семейство”, което е склонно да произвежда буйни мъже – това, в което жената управляваи и мъжете са невидими.
Момче без баща упреква жената (женския пол) за неговото мъчение. Момчета, които са отгледани от техните бащи и които виждат тяхната бащина природа винаги почитат майките си повече от тези, които са без бащи.
Това основание за омраза към жената е наторено от отровното женомразство присъщо за самата ислямска религия. В исляма мъжете са учени да контролират страстта (шахуа). Жените са въплащение на „шахуа”. Шахуа идва от дявола. По тази причина става ясно защо връзката между шахуа, дявола и жената е широко разпространена във всяка ислямска религиозна литература.
Мюсюлманинът мрази жените, защото те са символи на тяхната собствена сласт и ограничавана сексуалност. В резултат на това мъжете трябва да подтискат и омаловажат предмета на тяхната лъст. Но това не означава, че естественото мъжко привличане към срещуположния пол изчезва. Резултатът е острата сексуална страст и чуство за вина.
Проблемът е, че където мъжете потискат и презират жените, колективна форма нa самоубийствено поведение излиза на повърхността. В мюсюлманския арабски свят обществото е толкова паталогично, че самоубийството придобива буквална форма.
Това обяснява защо ислямските терористи яростно нападат американската свобода по същия начин по който нападат собствените си жени: те мразят това, което стимулира техните страсти и вина. Наказвайки Америка те наказват техните собствени греховни пориви. И не е случайност, че в много интервюта с провалили се атентатори-самоубийци, мюсюлманите признават, че са били мотивирани от това как проливането на тяхната собствена кръв би произвела прощението на техните грехове.
Интересно, тези млади мъже също потвърждават, че са действали така заради търсенето през целия си живот на любов и желание да бъдат с Аллах. В този случай, атентаторите-самоубийци ясно търсят (несъзнателно) техния отсъстващ, липсващ баща. Те желаят да се харесат на бащите си и да получат одобрението и вниманието от тях, за което са копнеели през целия си живот.
Затова самоубийството предлага на мюсюлманина средство, с което да се самонакаже – също да накаже тези, които са го направили да чуства непреодолимо чуство за вина. Убивайки себе си заедно с враговете на Аллах той е способен да осъществи неговата пожизнена мечта – да бъде с бащата, чиято любов и присъствие никога не е познавал.
