Category: МОХАМЕД

Джим Крофт

ИСЛЯМА СРЕЩУ ХРИСТИЯНСТВОТО

Думата ислям означава „покорство на волята на Бог”. Свързана е с две арабски думи – едната е таслиим, която означава „предавам се” или „покорство”, а другата е салаам, която има смисълът на „мир с Бог и себе си” или едни хармонични междуличностни взаимоотношения и Божии благословения. Моето наблюдение от първа ръка е, че тези „благини” не са толкова често проявление при хората, които живеят в нациите с мюсюлманско управление. В сравнение с християнските нации, ислямските страни имат непропорционално висок брой доклади за нарушение на човешките права на жени, деца и хора с друго вероизповедание. повече…

 

Започваме нашето допълнително критическо изследване на исляма с личността на Мохамед и неговите откровения, тъй като точно оттам е започнало всичко. Ако имаме намерение точно да разпознаваме духа на исляма, тогава трябва да започнем с основата му, трябва да разгледаме семето. Мохамед е създателят на исляма и мюсюлманите вярват, че той е единственият човешки инструмент, който е „получил” думите на Корана директно от Аллах. Тази глава ще разгледа същността на духовните неочаквани срещи на Мохамед, които са довели до кариерата му на „пророк“ и раждането на религията, която сега задържа вниманието на света.

РАЖДАНЕТО НА КОРАНА

Мюсюлманите вярват, че когато Мохамед е получавал откровенията, които са събрани, за да съставят Корана, той ги е получавал дума по дума директно от Аллах. По този начин се смята, че Аллах e действителният автор на Корана. Коранът е предназначен да се чете по такъв начин, сякаш Аллах говори директно в първо лице. На Мохамед се гледа просто като на човешки пратеник или пратеник на Аллах (rasul-allah). Както е казал един мюсюлмански теолог: „Пророкът е бил съвсем пасивен – всъщност не е бил в съзнание: Книгата в никакъв случай не е негова, нито мислите в нея, нито езикът, нито стилът: всичко е било от Бог, а пророкът само е бил записващ химикал”. [1] Тук има разлика с християнската гледна точка за същността и вдъхновеността на Библията. Християнското разбиране е, че Бог наистина е вдъхновявал авторите на Писанията да предадат Неговите мисли и думи, но всеки един автор е внесъл в тези Писания своя собствен индивидуален човешки стил и личност. Бог е използвал човешки представители като Свои съдове, но Той изобщо не ги е обсебвал. Както ще видим, не такъв е бил случаят с откровенията на Мохамед. повече…

Не е чудно, че думата „Аллах” не е била въведена от Мохамед или представена за пръв път като откровение от Корана.

Известният учен от Близкия изток Х. А. Р Гиб отбелязва, че причината Мохамед никога да не се налага да обяснява кой е Аллах в Корана е тази, че неговите последователи са били чували за Аллах дълго преди Мохамед да се роди (Мохамеданството: Историческо проучване, Ню Йорк: Ментор Букс, 1955, стр.38).

Д-р Артър Джефри, един от най-изтъкнатите съвременни изследователи на исляма на запад и професор по ислямистика и изучаване на Близкия изток при Колумбийския университет, твърди:

Името  „Аллах” , за което самия Коран свидетелства е било добре познато в предислямска Арабия. В действителност името в женски род – Аллат и в мъжкия род Аллах са често срещани сред надписи с божествени имена в Северна Африка“ (Ислям: Мохамед и неговата религия, Ню Йорк: The Liberal Arts Press, 1958, стр. 85).

Думата Аллах идва от арабската съставна дума „ал-ила”. „Ал” е определелителният член, а „ила” е арабската дума за „бог”. Думата не е чуждица. Тя дори не е древносирийската дума за бог, а е чисто арабска (Ето една интересна дискусия за произхода на Аллах в „Арабски лексикографски сборници” от Дж. Блау, Списанието за семитология, том. XVII, #2, 1972, pp. 173-190). повече…

д-р Норман Гайслер
(от Енциклопедия по християнска апологетика, Бейкър, 1999)